Напосоки
В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи!
Трябва ли стъпките ми суеверни
с посоките ми песенно да звучи?
И душата в мен да плаче скверно,
че толкова е късно вече за любов?
Небето каскадно над Тракия пада...
И няма топъл отговор! Няма и зов,
за да намеря светла лунна пощада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
