Напосоки
В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи!
Трябва ли стъпките ми суеверни
с посоките ми песенно да звучи?
И душата в мен да плаче скверно,
че толкова е късно вече за любов?
Небето каскадно над Тракия пада...
И няма топъл отговор! Няма и зов,
за да намеря светла лунна пощада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
