Малката църквица, родното село,
наведох глава, но пак не посмях
да вляза, а хора се бутаха смело,
донесли парица, свещичка и грях .
На пейката в двора приседнах,
все по-тежка става тая тъга.
Камък в душата несретна,
като болест мори ме тая вина.
Избягах, оставих, рекох тежки слова,
глава не обърнах, заслепи ме срама,
изтръгнах си корена , тръгнах натам,
дето всеки безгрижен е, понеже е сам. ...