20 feb 2016, 22:57

На прага 

  Poesía
792 1 32
Постигнал себе си, в далечното се взираш.
Тъмнее бъдещето - хребет недостъпен.
Едно-единствено все още не разбираш:
защо началото на края е бездънно.
Отлитат миговете - черни птици -
и нива е животът. Те отнасят
от твоите изстиващи зеници
последния пожънат блед отблясък.
Приижда приливът студен на самотата.
Обгръща тя със странното си тяло.
Покълнал в нея, чуваш тишината,
увила всичко със сребристо одеяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??