26 ene 2012, 10:05

На празни обороти

  Poesía
564 0 0

Живея с вярата, че

перката на вентилатора

не се върти напразно...

Нощта мълчи, прикрита в себе си.

Денят не казва нищо важно.

И някак си субтитрите не издържаха

на актьорската игра... И рухнаха.

Не търся сметка от души,

които вече са изгубени.

Не са събудени съзнанията ни; та нали

те никога не са заспивали.

Една мечта се ражда, значи

една реалност днес умира.

И всеки празен такт е знак, че

след многочасовия ден работен

се връща пак един нервак,

такъв угрижен, сив, ядосан.

И все по-силно в мислите

завихря се едно торнадо...

Мнозина тук се оправдават с:

,,Непоносимата баналност

на битието” – клише,

изречено, за да замести

липсващите редове

от книгите на лицемери.

-----------------

Мъгла от черна пустота...

Животът е една химера.

Това е краят на съня –

отвъд пространството и времето.

 

А аз живея с вярата, че

перката на вентилатора

не се върти напразно...

Моторът здравата бучи; но ето –

той, полъхът, приятно дразни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...