Живея с вярата, че
перката на вентилатора
не се върти напразно...
Нощта мълчи, прикрита в себе си.
Денят не казва нищо важно.
И някак си субтитрите не издържаха
на актьорската игра... И рухнаха.
Не търся сметка от души,
които вече са изгубени.
Не са събудени съзнанията ни; та нали
те никога не са заспивали.
Една мечта се ражда, значи
една реалност днес умира.
И всеки празен такт е знак, че
след многочасовия ден работен
се връща пак един нервак,
такъв угрижен, сив, ядосан.
И все по-силно в мислите
завихря се едно торнадо...
Мнозина тук се оправдават с:
,,Непоносимата баналност
на битието” – клише,
изречено, за да замести
липсващите редове
от книгите на лицемери.
-----------------
Мъгла от черна пустота...
Животът е една химера.
Това е краят на съня –
отвъд пространството и времето.
А аз живея с вярата, че
перката на вентилатора
не се върти напразно...
Моторът здравата бучи; но ето –
той, полъхът, приятно дразни.
© Константин Дренски Todos los derechos reservados