Живея с вярата, че

перката на вентилатора

не се върти напразно...

Нощта мълчи, прикрита в себе си.

Денят не казва нищо важно.

И някак си субтитрите не издържаха

на актьорската игра... И рухнаха.

Не търся сметка от души,

които вече са изгубени.

Не са събудени съзнанията ни; та нали

те никога не са заспивали.

Една мечта се ражда, значи

една реалност днес умира.

И всеки празен такт е знак, че

след многочасовия ден работен

се връща пак един нервак,

такъв угрижен, сив, ядосан.

И все по-силно в мислите

завихря се едно торнадо...

Мнозина тук се оправдават с:

,,Непоносимата баналност

на битието” – клише,

изречено, за да замести

липсващите редове

от книгите на лицемери.

-----------------

Мъгла от черна пустота...

Животът е една химера.

Това е краят на съня –

отвъд пространството и времето.

А аз живея с вярата, че

перката на вентилатора

не се върти напразно...

Моторът здравата бучи; но ето –

той, полъхът, приятно дразни.