17 ago 2017, 8:41

На представление

  Poesía » Otra
448 0 0

Отново нощта загръща малкия град

булеварди и улици бързо заспиват.

Тъмнина поглъща стария площад

само жълти фенери в светлина го обливат.

 

Спускат театрално завеси домовете,

а в тишината се носи щурчова песен.

Шареното лято си скрива в тоз миг цветовете

и то се предава на сън един чудесен.

 

Само фонтанът лее упорито

синьо-зелени води в мраморното си корито .

Отдалече привлича минувачи закъснели

под свежестта на капките главите си свели.

 

Пръсти на пианист играят с черно-бели клавиши

и нежни звуци пътуват в нощта.

Лятно време и концерт без афиши,

а небето запалва зад облак свещта.

 

Тайнствени сенки хвърлят дърветата

очите на коте пробляскват зад тях.

Бавни стъпки докосват паветата

и аз… там някъде бях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...