17.08.2017 г., 8:41

На представление

447 0 0

Отново нощта загръща малкия град

булеварди и улици бързо заспиват.

Тъмнина поглъща стария площад

само жълти фенери в светлина го обливат.

 

Спускат театрално завеси домовете,

а в тишината се носи щурчова песен.

Шареното лято си скрива в тоз миг цветовете

и то се предава на сън един чудесен.

 

Само фонтанът лее упорито

синьо-зелени води в мраморното си корито .

Отдалече привлича минувачи закъснели

под свежестта на капките главите си свели.

 

Пръсти на пианист играят с черно-бели клавиши

и нежни звуци пътуват в нощта.

Лятно време и концерт без афиши,

а небето запалва зад облак свещта.

 

Тайнствени сенки хвърлят дърветата

очите на коте пробляскват зад тях.

Бавни стъпки докосват паветата

и аз… там някъде бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...