Отново нощта загръща малкия град

булеварди и улици бързо заспиват.

Тъмнина поглъща стария площад

само жълти фенери в светлина го обливат.

Спускат театрално завеси домовете,

а в тишината се носи щурчова песен.

Шареното лято си скрива в тоз миг цветовете

и то се предава на сън един чудесен.

Само фонтанът лее упорито

синьо-зелени води в мраморното си корито .

Отдалече привлича минувачи закъснели

под свежестта на капките главите си свели.

Пръсти на пианист играят с черно-бели клавиши

и нежни звуци пътуват в нощта.

Лятно време и концерт без афиши,

а небето запалва зад облак свещта.

Тайнствени сенки хвърлят дърветата

очите на коте пробляскват зад тях.

Бавни стъпки докосват паветата

и аз… там някъде бях.