17 авг. 2017 г., 08:41

На представление

443 0 0

Отново нощта загръща малкия град

булеварди и улици бързо заспиват.

Тъмнина поглъща стария площад

само жълти фенери в светлина го обливат.

 

Спускат театрално завеси домовете,

а в тишината се носи щурчова песен.

Шареното лято си скрива в тоз миг цветовете

и то се предава на сън един чудесен.

 

Само фонтанът лее упорито

синьо-зелени води в мраморното си корито .

Отдалече привлича минувачи закъснели

под свежестта на капките главите си свели.

 

Пръсти на пианист играят с черно-бели клавиши

и нежни звуци пътуват в нощта.

Лятно време и концерт без афиши,

а небето запалва зад облак свещта.

 

Тайнствени сенки хвърлят дърветата

очите на коте пробляскват зад тях.

Бавни стъпки докосват паветата

и аз… там някъде бях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...