18 dic 2007, 13:58

На прицел

1.4K 0 40
Разгърдила съм всичките си ризи.
Прицели ли се някой - ще улучи.
От входа самотата ми се плези.
(Избяга и... последното ми куче).
Събула съм си старите обувки.
На босо стъпвам, камъните ритам.
Кървящи стъпалата са, на кръпки.
Така поисках. Никого не питам.
На заем дадох своите любови
на другите... а уж били щастливи.
Сега ме гонят, бързат да си върнат
и малкото, което са платили...
Продадох свойто щастие... на някой.
Последният ми спомен е във бара.
Да, евтино го дадох - малка водка.
Не мислих... и дори не преговарях.
Очите си търкулнах, да не виждам.
Отдавна бяха празни... и излишни.
Омръзна ми във тях да пренареждам
остатъци от  дните си... предишни.
Сега ще се изхлузя като писък
по стремето на жалката си вяра.
Смъртта със пръст на смешния си спусък...
простреля ме... Така се преговаря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравима си!
  • Чувството ,с което те чета,е толкова голямо,че не знам как да го назова...Сякаш слушам Бетовен и... умирам.И пак се раждам...
  • Хайде сега, Мавродинова. Последно си спомням имаше прекрасна усмивка!
    Благодаря ви!
  • "(...)Очите си търкулнах, да не виждам.
    Отдавна бяха празни... и излишни.
    Омръзна ми във тях да пренареждам
    остатъци от дните си... предишни.(...)
    ---
    Поздравления! Отново незабравима!
  • Няма какво да кажа-онемях от този изстрел!Още ми бучи в ушите...
    Аплодирам те само!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...