На пристана на самотата
стоях с вперен поглед някъде в морето
и питах себе си и него
къде да скрия любовта си?...
Болката гореше в мен,
рисуваше сълзи в картини...
А ти, макар да бе до мен, те чувствах толкова далечен!...
На пристана на самотата
разкривах мъката си пред морето,
а то усмихна се и тихо каза:
"Пази за другиго сърцето!"
И сякаш летен бриз в миг душата ми погали,
звездите нежно светеха за мене,
една вълна докосна ме и тихо
отнесе тайните и любовта ми...
На пристана на самотата
стоях с вперен поглед някъде в морето,
а Слънцето надничаше усмихнато в далечината,
макар с болка открих отново свободата!...
30.10.2012 г.
© Моника Стойчева Todos los derechos reservados