Nov 4, 2012, 5:15 PM

На пристана...

  Poetry
1K 0 10

На пристана на самотата

стоях с вперен поглед някъде в морето

и питах себе си и него

къде да скрия любовта си?...

Болката гореше в мен,

рисуваше сълзи в картини...

А ти, макар да бе до мен, те чувствах толкова далечен!...

На пристана на самотата

разкривах мъката си пред морето,

а то усмихна се и тихо каза:

"Пази за другиго сърцето!"

И сякаш летен бриз в миг душата ми погали,

звездите нежно светеха за мене,

една вълна докосна ме и тихо

отнесе тайните и любовта ми... 

На пристана на самотата

стоях с вперен поглед някъде в морето,

а Слънцето надничаше усмихнато в далечината,

макар с болка открих отново свободата!... 

 

30.10.2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пенко,много благодаря за градивната критика,ако наистина е била такава,но си мисля, че вече прекаляваш с коментарите в/у моето стихотворение...Започва да се губи смисълa!Разбрах какво имаш впредвид,не е нужно да отговаряш на всеки коментар! Мисля че е излишно! Не ме разбирай погрешно,оценявам мнението ти.Разбирам ,че не всичко може да се хареса на всеки,това е невъзможно и би било безкрайно скучно и безинтересно тогава...
  • РАДО!
    Това е МОЕТО мнение! Тук всеки може да си изкаже собственото мнение. По този начин ИЗРАСТВАМЕ. Не мисля, че съм нарушил добрия тон, тъй като не съм употребил квалификации. Не може всички да харесват всичко все пак...
  • !**
  • Пенко, изглежда ми, че зад маската на добронамереност, просто се чудиш как да се заядеш. Ако не искаш да вървиш по остри камъни си сложи обувки с дебели подметки или ходи някъде по гладките пътища дето стиха се лее из ведро и зайченцето бяло цял ден си играло.
  • Местоимението в това стихотворение е най-малкия проблем. Не ми звучи гладко, не ми доставя удоволствие... Разбираш ли? Същото можеше да бъде написано и без да е в стихотворна форма. И щеше да е много по-хубаво. Щеше да е по-освободено от капана на стиха и ако беше вложила пълнотата на чувствата си, щеше да се получи нещо много оригинално и красиво...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....