На „приятелите“!

За мен едва ли някой ще заплаче!

Какво пък? Тръгна си един бохем.

В тълпата беше той като сираче,

оставен сам със тъжния рефрен!

Едва ли ще ме разберат, едва ли?!

За тях ще бъде просто новина!

Защо за него трябва да се жали?

Да не е пък единствен на света?

И прави са! За тях съм просто „никой“,

Та кой съм аз? Обикновен драскач!

Не знаят как душа от болка вика,

и как сърцето свива се от плач!

Със мен и римите ще си отидат,

но друг след мене рими ще реди!

А моите със мене ще се скитат

в просторните, сияйни висини!

Дали ще има речи? Все е тая!

За мене просто са излишни те!

Всички бързо ще забравят, зная!

По старо всичко пак ще потече!

Но стиховете ми ще бъдат живи,

и ще живеят даже и след мен!

Пак ще правят хората щастливи,

надежда ще даряват ден след ден!

Душата ми ще скита из безкрая

тъй както на земята бе сама!

Къде ще спре това и аз не зная!

Но.....тя пък за това е и душа!

28. 08.2023 г.