На приятелите, които избраха друга Родина
Когато вечерта настъпи
и уморен от работа си в къщи.
Когато със обиди и лишения
приемаш и поредно огорчение.
Когато си без дом и къща
и мислиш само за насъщния.
Когато чашата е твоето спасение.
Когато си накрая на търпението,
ти знай, че си една частица
единствена и неповторима
и в теб заложен е успеха
или краха на дузина.
Ти знай, че там нейде има хора,
които те обичат и те чакат
и вярвам ще намериш сили
да извървиш и пътя без остатък.
А някой ден, когато се събудиш
щастлив и с чувство на победа,
спомни си ти за тези думи
и вярата ми в тебе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Данаилова Todos los derechos reservados
