11.10.2007 г., 14:35

На приятелите, които избраха друга Родина

972 0 4

Когато вечерта настъпи
и уморен от работа си в къщи.
Когато със обиди и лишения
приемаш и поредно огорчение.
Когато си без дом и къща
и мислиш само за насъщния.
Когато чашата е твоето спасение.
Когато си накрая на търпението,
ти знай, че си една частица
единствена и неповторима
и в теб заложен е успеха
или краха на дузина.
Ти знай, че там нейде има хора,
които те обичат и те чакат
и вярвам ще намериш сили
да извървиш и пътя без остатък.
А някой ден, когато се събудиш
щастлив и с чувство на победа,
спомни си ти за тези думи
и вярата ми в тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като чета този стих ме хваща яд на тези, които принудиха толкова българи да си търсят късмета по света! Но нашата Родина е България
  • Права е Валя ,и аз като нея казвам, че е много хубаво
    да те обичат някъде и да те чакат,прекрасно стихотворение,
    с обич.
  • Силно, вълнуващо, болезнено, но...факт. Браво!
  • Хубаво е да знаеш,че те обичат и те чакат.
    Поздравления за хубавия стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...