18 jul 2006, 15:32

На Приятелка...

  Poesía
1.2K 0 4
Бавно лети и леко променя.
времето нас и нашия свят...
но пред него устояват със сили безмерни
приятелите и вярата вътре във нас...

И един Ангел спуснал се от Рая...
без крила, без глас... без ореол...
но с любов лъхаща като бриз от сърцето
и поглед способен да стопли целия свят...

Сега тихо притихнал е тука до мене...
даряващ ми капчица вяра във този страдалчески свят...
Като малка звездица сред мрака небесен
сега имам посока и път, които да следвам аз...

А ти... ти ангелче малко
бъди все така всеотдайно и добро...
Пази пламъка, горящ във тебе,
пази, защото малко пламъци горят на този свят...

Но ако някога се случи да угасне – тихичко тогаз ме ти повикай...
ще дойда аз през огън, дъжд и сняг
и с прегръдка нежна... подадена ръка в нощта
ще го запалим пак – ще запламти вовек тогаз...

А после ще се реем малко над Земята...
мълчанието ще бъде нашия зов...
да бъде всичко тъй нежно, леко и приятно..
да вдъхва вяра на целия човешки род...

Благодаря... Благодаря, че си със мен...
във мигове трудни или когато ме избива детски смях...
Благодаря, че ми показваш що е обич
между приятели... между две божии чада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ох.. на клавиатурата бутончето за точка и това за запетайка са едно до друго

    и явно имам напредък.. вече пиша и стихчета.. да не повярва човек
  • Какво значи "че са сложили"? Не е ли твое стихотворението?
  • хаха... дам... ама какво да направя, че са сложили ','-ката до '.'-ката.. благодаря за поправката
  • Атанас, това "..," е грешка. Изобщо не се пише запетайка след многоточие, а още по малко - две точки и запетая.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...