На Приятелка...
времето нас и нашия свят...
но пред него устояват със сили безмерни
приятелите и вярата вътре във нас...
И един Ангел спуснал се от Рая...
без крила, без глас... без ореол...
но с любов лъхаща като бриз от сърцето
и поглед способен да стопли целия свят...
Сега тихо притихнал е тука до мене...
даряващ ми капчица вяра във този страдалчески свят...
Като малка звездица сред мрака небесен
сега имам посока и път, които да следвам аз...
А ти... ти ангелче малко
бъди все така всеотдайно и добро...
Пази пламъка, горящ във тебе,
пази, защото малко пламъци горят на този свят...
Но ако някога се случи да угасне – тихичко тогаз ме ти повикай...
ще дойда аз през огън, дъжд и сняг
и с прегръдка нежна... подадена ръка в нощта
ще го запалим пак – ще запламти вовек тогаз...
А после ще се реем малко над Земята...
мълчанието ще бъде нашия зов...
да бъде всичко тъй нежно, леко и приятно..
да вдъхва вяра на целия човешки род...
Благодаря... Благодаря, че си със мен...
във мигове трудни или когато ме избива детски смях...
Благодаря, че ми показваш що е обич
между приятели... между две божии чада...
© Атанас Баротов All rights reserved.
бутончето за точка и това за запетайка са едно до друго