6 sept 2009, 16:46

На приятеля на моята приятелка 

  Poesía
774 0 2

Единствен ти се спираш да четеш

тез думи първолашки наредени, недодялани.

Ала да насърчаваш ти не щеш да спреш -

от солидарност пращаш думи избродирани.

 

Че твоето перо като длето

се врязва и остава спомени, 

а моето е като патешко

и скърца с римички замазани.

 

Но благородно кимаш - даваш ми кураж.

И снизходително с фуражка махаш,

щом в страницата моя срещнеш персонаж,

приятелски подвикваш: "Мара бе, адаш!"

© Пет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пак го измисли хубаво, приятелю на моята приятелка
  • ...ако Паисий беше се отчаял, с неговото патешко перо... ако не е изтърпявал скърцането във душата му... ако?....
Propuestas
: ??:??