Sep 6, 2009, 4:46 PM

На приятеля на моята приятелка

  Poetry
1K 0 2

Единствен ти се спираш да четеш

тез думи първолашки наредени, недодялани.

Ала да насърчаваш ти не щеш да спреш -

от солидарност пращаш думи избродирани.

 

Че твоето перо като длето

се врязва и остава спомени, 

а моето е като патешко

и скърца с римички замазани.

 

Но благородно кимаш - даваш ми кураж.

И снизходително с фуражка махаш,

щом в страницата моя срещнеш персонаж,

приятелски подвикваш: "Мара бе, адаш!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак го измисли хубаво, приятелю на моята приятелка
  • ...ако Паисий беше се отчаял, с неговото патешко перо... ако не е изтърпявал скърцането във душата му... ако?....

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...