Единствен ти се спираш да четеш
тез думи първолашки наредени, недодялани.
Ала да насърчаваш ти не щеш да спреш -
от солидарност пращаш думи избродирани.
Че твоето перо като длето
се врязва и остава спомени,
а моето е като патешко
и скърца с римички замазани.
Но благородно кимаш - даваш ми кураж.
И снизходително с фуражка махаш,
щом в страницата моя срещнеш персонаж,
приятелски подвикваш: "Мара бе, адаш!"