На един дъх написах прощално писмо.

На един дъх реших, че си от зло, по-зло.

А всъщност крещеше душата

от скръб и от зор!

Зове ме тълпата,

смърди като пор.

Скрий ме от хората,

облечи ме във сласт

и покрий ме с позор!

Истински порочна съм,

по детски живописна.

Как да прикрия доволната усмивка - твоя съм вече,

похотлива, но някак си чиста.

Отнеси ме в покоите на греховна отмора.

Спаси от хорската помия

каприза ми за невинна лудория.

Да не притесняваме тълпата,

настъпи страшна олелия...

А тя е пълна с глупци,

движещи се на рояци, като оси.

Главите им, потънали в плаваши пясъци -

истински щрауси с човешки украски.

Тъпчат ме с трясък, диамант в сивотата!

Погубват безсрамно наивния блясък на детска усмивка!

Прости ми, мили,

но останах без сили...

И на един дъх написах прощално писмо.

За теб е, прочети го,

моя ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ!