На един дъх написах прощално писмо.
На един дъх реших, че си от зло, по-зло.
А всъщност крещеше душата
от скръб и от зор!
Зове ме тълпата,
смърди като пор.
Скрий ме от хората,
облечи ме във сласт
и покрий ме с позор!
Истински порочна съм,
по детски живописна.
Как да прикрия доволната усмивка - твоя съм вече, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация