1 may 2008, 7:07

На пространствената муза

923 0 19
НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА МУЗА

 

Представям си, че ти си все до мене...

И нищо, че те няма цял живот...

Не ми спестяваш капка вдъхновение!...

А зная, че си музата на плод,

от който няма семе да поникне,

от който няма плод да се роди...

Но ти си в мен! И в моя свят отритнат

ми спомняш грешки... Още отпреди...

Но днес съм жив! Тъй живи сме и двама!

Говорим за пространство и за време...

Не е въпрос на обич и измама -

и двете самотата ще ни вземе...

Но я ми дай една сълзица само,

в която тлеят тихите ти вопли...

Намокряй кротко бедното ми рамо,

че тази влага дълго ще ни топли!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Чар! Абе, в суматохата кой ще ги брои! Хубаво лято!
  • За Музата!
    (а дали не са понякога няколко)
  • Благодаря ви, Безжичен и Белла, че сте се отбили! И аз се надявам да има следваща книга, Безжичен! Считай се отсега поканен, приятелю! Хубаво лято и на двамата!
  • Благодаря ви, макар и със закъснение, Ивче, Анелия и Анета! Приятни почивни дни!
  • !!!
    Поздравления, Ванилин, за музата ти и за прекрасния стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...