1 мая 2008 г., 07:07

На пространствената муза

922 0 19
НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА МУЗА

 

Представям си, че ти си все до мене...

И нищо, че те няма цял живот...

Не ми спестяваш капка вдъхновение!...

А зная, че си музата на плод,

от който няма семе да поникне,

от който няма плод да се роди...

Но ти си в мен! И в моя свят отритнат

ми спомняш грешки... Още отпреди...

Но днес съм жив! Тъй живи сме и двама!

Говорим за пространство и за време...

Не е въпрос на обич и измама -

и двете самотата ще ни вземе...

Но я ми дай една сълзица само,

в която тлеят тихите ти вопли...

Намокряй кротко бедното ми рамо,

че тази влага дълго ще ни топли!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Чар! Абе, в суматохата кой ще ги брои! Хубаво лято!
  • За Музата!
    (а дали не са понякога няколко)
  • Благодаря ви, Безжичен и Белла, че сте се отбили! И аз се надявам да има следваща книга, Безжичен! Считай се отсега поканен, приятелю! Хубаво лято и на двамата!
  • Благодаря ви, макар и със закъснение, Ивче, Анелия и Анета! Приятни почивни дни!
  • !!!
    Поздравления, Ванилин, за музата ти и за прекрасния стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...