На пространствената муза
Представям си, че ти си все до мене...
И нищо, че те няма цял живот...
Не ми спестяваш капка вдъхновение!...
А зная, че си музата на плод,
от който няма семе да поникне,
от който няма плод да се роди...
Но ти си в мен! И в моя свят отритнат
ми спомняш грешки... Още отпреди...
Но днес съм жив! Тъй живи сме и двама!
Говорим за пространство и за време...
Не е въпрос на обич и измама -
и двете самотата ще ни вземе...
Но я ми дай една сълзица само,
в която тлеят тихите ти вопли...
Намокряй кротко бедното ми рамо,
че тази влага дълго ще ни топли!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Хубаво лято!