НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА МУЗА
Представям си, че ти си все до мене...
И нищо, че те няма цял живот...
Не ми спестяваш капка вдъхновение!...
А зная, че си музата на плод,
от който няма семе да поникне,
от който няма плод да се роди...
Но ти си в мен! И в моя свят отритнат
ми спомняш грешки... Още отпреди...
Но днес съм жив! Тъй живи сме и двама!
Говорим за пространство и за време...
Не е въпрос на обич и измама - ...