На прозореца
НА ПРОЗОРЕЦА
“Далече тътне лиха сприя...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Зад стария прозорец вихри вият
и леден дъжд по покривите слиза,
отвъд стъклото полудяла сприя
съблича есенната златна риза
на мокрите треперещи дървета,
удавени сред дивите талази.
Над тях двурогата луна не свети
и небосводът горе зее празен.
Чело опрял отвътре на стъклото,
през поривите дъжд се вглеждам в мрака.
Какво е бурята?
Мираж!
Защото
до сутринта ще спре. И ще дочака
земята мокра изгрев безметежен,
в прозореца ми слънцето ще свети
и есенния вятър с полъх нежен
ще гали уморените дървета.
След туй ще дойде зимата.
И в бяло
зад крехкото стъкло светът ще стине,
ще я последва пролет разцъфтяла,
ще нарисува лятото картина
от слънчев зной и разпиляно злато,
додето есента не го догони
и не засипе златен лист земята,
и дъжд не плисне в оголели клони.
Прозорецът е вечен щрих.
Защото
картината зад него е прастара –
ще се редят сезони зад стъклото
и всичко пак и пак ще се повтаря...
Тогава значи е прозорец мътен
животът кратък, който ни се дава:
пристига всеки, към нощта запътен,
надниква, постои... и отминава.
Прозорецът е вечен.
Зад стъклата
ще сменя тъжна есен снежна зима,
все тъй след пролетта ще идва лято...
... Но нас отдавна няма да ни има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
