НА ПРОЗОРЕЦА
“Далече тътне лиха сприя...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Зад стария прозорец вихри вият
и леден дъжд по покривите слиза,
отвъд стъклото полудяла сприя
съблича есенната златна риза
на мокрите треперещи дървета,
удавени сред дивите талази.
Над тях двурогата луна не свети
и небосводът горе зее празен.
Чело опрял отвътре на стъклото, ...