На прозореца
НА ПРОЗОРЕЦА
“Далече тътне лиха сприя...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Зад стария прозорец вихри вият
и леден дъжд по покривите слиза,
отвъд стъклото полудяла сприя
съблича есенната златна риза
на мокрите треперещи дървета,
удавени сред дивите талази.
Над тях двурогата луна не свети
и небосводът горе зее празен.
Чело опрял отвътре на стъклото,
през поривите дъжд се вглеждам в мрака.
Какво е бурята?
Мираж!
Защото
до сутринта ще спре. И ще дочака
земята мокра изгрев безметежен,
в прозореца ми слънцето ще свети
и есенния вятър с полъх нежен
ще гали уморените дървета.
След туй ще дойде зимата.
И в бяло
зад крехкото стъкло светът ще стине,
ще я последва пролет разцъфтяла,
ще нарисува лятото картина
от слънчев зной и разпиляно злато,
додето есента не го догони
и не засипе златен лист земята,
и дъжд не плисне в оголели клони.
Прозорецът е вечен щрих.
Защото
картината зад него е прастара –
ще се редят сезони зад стъклото
и всичко пак и пак ще се повтаря...
Тогава значи е прозорец мътен
животът кратък, който ни се дава:
пристига всеки, към нощта запътен,
надниква, постои... и отминава.
Прозорецът е вечен.
Зад стъклата
ще сменя тъжна есен снежна зима,
все тъй след пролетта ще идва лято...
... Но нас отдавна няма да ни има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
