17 ene 2011, 1:28

На пружина

  Poesía
865 0 2

Аз съм родителят!“ –

заяви тя.

Нави будилника,

а той я послуша

и започна да брои

последните часове,

макар виртуални

и за хорицата – скандални.

Минутите изминаха...

погледът ѝ се заби

като нокти в апендисита ми.

След секунди я послушах.

Наистина я послушах.

Пак я послушах.

Пак си я Обичам.

Ох, щях да забравя...

телефонът ѝ е в чантата.


16.01.2011г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога написаното е по-важно за автора, отколкото за читателя...със сигурност има смисъл, но само той си знае какъв е.
    Пиши- превръщай всичко в стихове
  • Аз ли съм стара, автора ли много млад...
    Прочетох три пъти и упорито исках да открия смисъл тук, но неможах.
    Това не означава, че някой няма да намери

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...