На пружина

Поезия

860 0 2

“Аз съм родителят!“ –

заяви тя.

Нави будилника,

а той я послуша

и започна да брои

последните часове,

макар виртуални

и за хорицата – скандални.

Минутите изминаха...

погледът ѝ се заби

като нокти в апендисита ми.

След секунди я послушах.

Наистина я послушах.

Пак я послушах.

Пак си я Обичам.

Ох, щях да забравя...

телефонът ѝ е в чантата.

16.01.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

poem_lady (Фери)

Понякога написаното е по-важно за автора, отколкото за читателя...със сигурност има смисъл, но само той си знае какъв е.
Пиши- превръщай всичко в стихове

2011-02-19T15:11:08+02:00
lotos (Ирина Костова)

Аз ли съм стара, автора ли много млад...
Прочетох три пъти и упорито исках да открия смисъл тук, но неможах.
Това не означава, че някой няма да намери

2011-01-17T19:23:06+02:00