11 may 2015, 18:24

На пряка от разбитото ни вчера

  Poesía
1K 0 13

 

Очите ми... очите ми са вятър
прошепнал утрини замръкнали    
разкъсват тишината ти неканено
очите ми... в очите ти са въглени...

... изпепеляват съвестта ти напосоки
гравират в дланите ти пътища

очите ми... в очите ти са залези
повлекли всеки ден в просъница –  

 

да никна по косите ти в постели
заченати от хиляди преструвки

в очите ти... по тялото... в предели

забравили че всичко е наужким...

 

и някак да повярвам че живеем
на пряка от разбитото ни вчера

в очите ти... и всички междуредия
от думите които не намерих...
 

 

 


  
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...