На пряка от разбитото ни вчера
Очите ми... очите ми са вятър
прошепнал утрини замръкнали
разкъсват тишината ти неканено
очите ми... в очите ти са въглени...
... изпепеляват съвестта ти напосоки
гравират в дланите ти пътища
очите ми... в очите ти са залези
повлекли всеки ден в просъница –
да никна по косите ти в постели
заченати от хиляди преструвки
в очите ти... по тялото... в предели
забравили че всичко е наужким...
и някак да повярвам че живеем
на пряка от разбитото ни вчера
в очите ти... и всички междуредия
от думите които не намерих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
