May 11, 2015, 6:24 PM

На пряка от разбитото ни вчера

  Poetry
1K 0 13

 

Очите ми... очите ми са вятър
прошепнал утрини замръкнали    
разкъсват тишината ти неканено
очите ми... в очите ти са въглени...

... изпепеляват съвестта ти напосоки
гравират в дланите ти пътища

очите ми... в очите ти са залези
повлекли всеки ден в просъница –  

 

да никна по косите ти в постели
заченати от хиляди преструвки

в очите ти... по тялото... в предели

забравили че всичко е наужким...

 

и някак да повярвам че живеем
на пряка от разбитото ни вчера

в очите ти... и всички междуредия
от думите които не намерих...
 

 

 


  
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...