4 dic 2020, 18:19

На пръсти

  Poesía
552 0 1

Спи до мене непробудно

някаква жена

И на мен, и на нея й е чудно

коя е тя сега?

С години тя се крие

И претърсва прашните места

- ще се скараме ли ние?

Провиквам й се аз,

Но отговор не чувах час след час.

Чувам я, че ходи,

 но не правя опит

да извикам,

но , ето я,отново броди

из спомени,без които

не мога да привикна.

Обикаля, търси,

внимавателно оставя пръсти

По безжизнени нерви,

по споровете дребни.

Кротко гледа и мълчи

Приседнала стене,

облята в тъмни лъчи,

в които слива се и денем.

Колко общо има между нас:

разруха, стихия, метеж,

но къде е нейният глас?

Нещо я тревожи,

че дори и мен измъчва.

Жаждата да я изгоня уталожих,

зов за помощ сякаш тя излъчва.

Вгледах се отново ...

Че как не я познах?

С години шета неуморно

тази някаква жена,

пее свойта песен волно...

Мъка, ти ли си това?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Коцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...