Dec 4, 2020, 6:19 PM

На пръсти

  Poetry
549 0 1

Спи до мене непробудно

някаква жена

И на мен, и на нея й е чудно

коя е тя сега?

С години тя се крие

И претърсва прашните места

- ще се скараме ли ние?

Провиквам й се аз,

Но отговор не чувах час след час.

Чувам я, че ходи,

 но не правя опит

да извикам,

но , ето я,отново броди

из спомени,без които

не мога да привикна.

Обикаля, търси,

внимавателно оставя пръсти

По безжизнени нерви,

по споровете дребни.

Кротко гледа и мълчи

Приседнала стене,

облята в тъмни лъчи,

в които слива се и денем.

Колко общо има между нас:

разруха, стихия, метеж,

но къде е нейният глас?

Нещо я тревожи,

че дори и мен измъчва.

Жаждата да я изгоня уталожих,

зов за помощ сякаш тя излъчва.

Вгледах се отново ...

Че как не я познах?

С години шета неуморно

тази някаква жена,

пее свойта песен волно...

Мъка, ти ли си това?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Коцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...