На пръсти
На пръсти
Щом заблещукат звездите,
тихо на пръсти пристъпвам
към необятната шир на мечтите,
където сама си отдъхвам.
Бързо по моста минавам,
стигам до края желан,
всичко зад мене остава.
Вече съм в светлия храм.
Болката вече я няма -
тук са смехът, радостта...
Слънце от обич огрява
дъхави, нежни цветя.
Късам от тях и с невинност
листенцата леко отронвам,
пръскам ги, после, щастлива,
вятъра хуквам да гоня...
Но скоро по моста пак тръгвам
обратно към моята стая -
тихо, безшумно - на пръсти,
за да мога пак да мечтая... ;)
Щом заблещукат звездите,
тихо на пръсти пристъпвам
към необятната шир на мечтите,
където сама си отдъхвам.
Бързо по моста минавам,
стигам до края желан,
всичко зад мене остава.
Вече съм в светлия храм.
Болката вече я няма -
тук са смехът, радостта...
Слънце от обич огрява
дъхави, нежни цветя.
Късам от тях и с невинност
листенцата леко отронвам,
пръскам ги, после, щастлива,
вятъра хуквам да гоня...
Но скоро по моста пак тръгвам
обратно към моята стая -
тихо, безшумно - на пръсти,
за да мога пак да мечтая... ;)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Todos los derechos reservados
