7 сент. 2007 г., 16:00

На пръсти

1.1K 0 16
           На пръсти

Щом заблещукат звездите,
тихо на пръсти пристъпвам
към необятната шир на мечтите,
където сама си отдъхвам.
 
Бързо по моста минавам,
стигам до края желан,
всичко зад мене остава.
Вече съм в светлия храм.

Болката вече я няма -
тук са смехът, радостта...
Слънце от обич огрява
дъхави, нежни цветя.

Късам от тях и с невинност
листенцата леко отронвам,
пръскам ги, после, щастлива,
вятъра хуквам да гоня...

Но скоро по моста пак тръгвам
обратно към моята стая -
тихо, безшумно - на пръсти,
за да мога пак да мечтая...
  ;)
                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за топлите приятелски думи, мила Ани! Наистина усетих нежната ти прегръдка! Гушкам те и аз!
  • Иринчето тука съм я изпуснала, но се върнах да я погледна.
    Когато писа на другите, бях там, а точно при моята нежност ме е нямало. Не мога да си го простя, но вече е късно. Тя не се е появявала от него ден. А ти, Вики нали обещаваш, че няма да и се връзваш...? Гушкам те!
  • Вани и Жени, благодаря ви за подкрепата и насърчението! Това значи много за мен!
  • Ирина,ти си "затворена"и ограничена!Бъди зряща!Щом не можеш да пишеш,не коментирай тези,които могат!
    Виктория не облъщай внимание!Пиши,изливай сърцето си,освобождавай духа......!
  • Вики,не обръщай внимание!
    Великолепен стих!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...