На пясъка
Аз вече знам – зад шамандурите
не почва истинското плаване.
Водата там е по-дълбока
и по-удобна за удавяне.
И бурите те изтощават,
не вярваш, че те чака бряг.
Вълните те подхвърлят с ярост
към хоризонт от смъртен мрак.
Аз вече знам – морето връща
на пясъка мечти убити.
Лежа и себе си прегръщам,
а другите се къпят в плиткото.
Сега знам само, че е истински
копнежът див за свобода.
Той ражда нови силни стихове
Зад шамандурите в кръвта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Радоева Todos los derechos reservados
( Подвизавах се като воден спасител по едно време едно време... та за това!)
