Аз вече знам – зад шамандурите
не почва истинското плаване.
Водата там е по-дълбока
и по-удобна за удавяне.
И бурите те изтощават,
не вярваш, че те чака бряг.
Вълните те подхвърлят с ярост
към хоризонт от смъртен мрак.
Аз вече знам – морето връща
на пясъка мечти убити.
Лежа и себе си прегръщам,
а другите се къпят в плиткото.
Сега знам само, че е истински
копнежът див за свобода.
Той ражда нови силни стихове
Зад шамандурите в кръвта.
© Лили Радоева All rights reserved.
( Подвизавах се като воден спасител по едно време едно време... та за това!)
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
