С какви устни ще докоснеш извора си,
с какво сърце ще отпиеш?
Ще се преситиш ли в жаждата си
или ще се опиеш
до лудост в собствените си миражи?
Не се съмнявай в извора,
съмнявай се във жаждата си...

С какви очи ще се докоснеш до видението си,
с какви ръце ще го прегърнеш?
Ще се откриеш ли във пълнотата си
или ще се разпръснеш
на хиляди парчета от копнежи?
Не се съмнявай във видението си,
съмнявай се във своите копнежи...

В кои пространства изкривяваме съня си
с правилността от многосмислия?
Ще се разкрием ли по отразените си сенки
върху контурите разкъсани от спомени?
Не се съмнявай в сънищата си,
съмнявай се във своите представи...

В кои земи ще се познаем в радост,
в кои води ще плуваме щастливи?
И има ли ни в многопластовите вечери
като понятия от мисли колебливи?
Не се съмнявай в себе си
съмнявай се - в различността си...

На пъпа на вселената сме
а пред нас -
е изворът красив на Любовта ни...