28.07.2005 г., 22:17

На пъпа на вселената(JoannaVas&Cefules)

940 0 2
С какви устни ще докоснеш извора си,
с какво сърце ще отпиеш?
Ще се преситиш ли в жаждата си
или ще се опиеш
до лудост в собствените си миражи?
Не се съмнявай в извора,
съмнявай се във жаждата си...

С какви очи ще се докоснеш до видението си,
с какви ръце ще го прегърнеш?
Ще се откриеш ли във пълнотата си
или ще се разпръснеш
на хиляди парчета от копнежи?
Не се съмнявай във видението си,
съмнявай се във своите копнежи...

В кои пространства изкривяваме съня си
с правилността от многосмислия?
Ще се разкрием ли по отразените си сенки
върху контурите разкъсани от спомени?
Не се съмнявай в сънищата си,
съмнявай се във своите представи...

В кои земи ще се познаем в радост,
в кои води ще плуваме щастливи?
И има ли ни в многопластовите вечери
като понятия от мисли колебливи?
Не се съмнявай в себе си
съмнявай се - в различността си...

На пъпа на вселената сме
а пред нас -
е изворът красив на Любовта ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...