17 sept 2007, 0:11

На първата ми учителка. . .

  Poesía
4.7K 0 3

На първата ми учителка. . .

Учителко мила,
разделям се с теб,
но ти ще останеш във мойто сърце...
Ще следват ме твоите думи-завет.
Ще бъда аз винаги твое дете!
Ти майка ми беше - учител, Човек!
Поклон! Приеми обичта ми!
Очи насълзени отправям към теб!
Прости, че не казах ти "Мамо"!

Посветено на първата ми учителка - Сена Димова. Благодаря й за търпението, обичта и всеотдайността й  към мен през годините.

06.06.02

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....