На първата учителка
като пясък през детските пръсти…
А бяхме плахи и невръстни,
когато с теб, учителко, се запознахме –
ти с нас направи първите си стъпки.
Със нас започна буквите да сричаш -
та до днес…
И четири години вече,
живееш ти с със своя някаква мечта -
да ни направиш малко по-големи
и малко по-пораснали деца,
макар, признай, не знаеше какво ще се получи.
А ний не бяхме никак безнадеждни -
буйни, шумни, по детски „луди” и послушни,
всезнайковци, всезнайки…
Затуй прости ни -
с детската наивност на пораснало дете.
Как бързо времето отмина,
през детския ни свят премина,
облечено в щуротии и игри.
И днес сме вече по-големи,
но, жалко, трябва да се разделим
със теб, Учителко любима,
дарила ни със свойта обич,
със своите несбъднати мечти!
Ти беше слънцето за нас,
звездите и небето, но… уви -
ще трябва да се разделим.
С най-искрената обич на Земята,
с нескрита болка в детските сърца -
ний казваме ти днес: БЛАГОДАРЯ!
01. 06. 2004 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
