21 авг. 2007 г., 22:36
Как бързо времето отмина,
като пясък през детските пръсти…
А бяхме плахи и невръстни,
когато с теб, учителко, се запознахме –
ти с нас направи първите си стъпки.
Със нас започна буквите да сричаш -
та до днес…
И четири години вече,
живееш ти с със своя някаква мечта -
да ни направиш малко по-големи
и малко по-пораснали деца,
макар, признай, не знаеше какво ще се получи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация