На път
Гарата опустя,
замлъкна влакът и веселият глъч.
Релсите в мисли избуяха,
два смока искат да се препекат.
Пак събирам в длани синевата,
в сърцето си за кой ли път
посоките поемам.
Пътища, отхвърлени думи
от охлузени сънища,
от вятърничави идеи,
от прекършени мисли.
Да поема на път.
Сняг дори да ме посипва,
на времето след забързания ход
ще потичвам.
Не ще пропусна свойта гара,
макар и запустяла,
но истинска.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Петкова Todos los derechos reservados
