Гарата опустя,
замлъкна влакът и веселият глъч.
Релсите в мисли избуяха,
два смока искат да се препекат.
Пак събирам в длани синевата,
в сърцето си за кой ли път
посоките поемам.
Пътища, отхвърлени думи
от охлузени сънища,
от вятърничави идеи,
от прекършени мисли.
Да поема на път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse