Dec 27, 2008, 1:24 PM

На път 

  Poetry » Landscape
971 0 4

Гарата опустя,

замлъкна влакът и веселият глъч.

Релсите в мисли избуяха,

два смока искат да се препекат.

Пак събирам в длани синевата,

в сърцето си за кой ли път

посоките поемам.

Пътища, отхвърлени думи

от охлузени сънища,

от вятърничави идеи,

от прекършени мисли.

Да поема на път.

Сняг дори да ме посипва,

на времето след забързания ход

ще потичвам.

Не ще пропусна свойта гара,

макар и запустяла,

но истинска.

© Павлина Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??