Гарата опустя,
замлъкна влакът и веселият глъч.
Релсите в мисли избуяха,
два смока искат да се препекат.
Пак събирам в длани синевата,
в сърцето си за кой ли път
посоките поемам.
Пътища, отхвърлени думи
от охлузени сънища,
от вятърничави идеи,
от прекършени мисли.
Да поема на път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up