Гарата опустя,
замлъкна влакът и веселият глъч.
Релсите в мисли избуяха,
два смока искат да се препекат.
Пак събирам в длани синевата,
в сърцето си за кой ли път
посоките поемам.
Пътища, отхвърлени думи
от охлузени сънища,
от вятърничави идеи,
от прекършени мисли.
Да поема на път.
Сняг дори да ме посипва,
на времето след забързания ход
ще потичвам.
Не ще пропусна свойта гара,
макар и запустяла,
но истинска.
© Павлина Петкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
