8 abr 2011, 13:42

На Р. Ц.

  Poesía » Otra
1.1K 0 1
На Р. Ц.

Трошица време те познавах
Трошица - на шега подхвърлена
сред оня безименен безкрай,
съдържащ всичко на света.

Трошица време те познавах,
но ти успя, в сърцето ми намери място.
Сега, разтвориш ли го -
ще видиш името си там гравирано.

Трошица време те познавах,
но едва ли някога ще те забравя.
Прощавам ти, прости и ти на мен
за всички премълчани мисли, чувства.





Йоана Р. Николова
27.02.2011 г.
01:23

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...