На Р. Ц.
Трошица време те познавах
Трошица - на шега подхвърлена
сред оня безименен безкрай,
съдържащ всичко на света.
Трошица време те познавах,
но ти успя, в сърцето ми намери място.
Сега, разтвориш ли го -
ще видиш името си там гравирано.
Трошица време те познавах,
но едва ли някога ще те забравя.
Прощавам ти, прости и ти на мен ...