Apr 8, 2011, 1:42 PM

На Р. Ц.

  Poetry » Other
1K 0 1
На Р. Ц.

Трошица време те познавах
Трошица - на шега подхвърлена
сред оня безименен безкрай,
съдържащ всичко на света.

Трошица време те познавах,
но ти успя, в сърцето ми намери място.
Сега, разтвориш ли го -
ще видиш името си там гравирано.

Трошица време те познавах,
но едва ли някога ще те забравя.
Прощавам ти, прости и ти на мен
за всички премълчани мисли, чувства.





Йоана Р. Николова
27.02.2011 г.
01:23

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...