18 oct 2016, 22:39

На работа след бала

  Poesía
539 0 0

Звездите бяха тази нощ на бал.
Танцуваха, искрящи по небето.
Танцуващи звезди не бях видял,
а може да са били самолети.

 

Приличаше на коледна елха.
Най-отгоре, кръгла като пита,
светеше прекрасната луна
и гледаше ме право във очите.

 

Защо не спя, ме питаше с лъчи.
Звездите, тишината ми празнуват.
Вятърът в дърветата мълчи
и гледа как звездите ми танцуват.

 

Очите ми, не лепнат от съня.
Усмихнато, сърцето ми пулсира.
Представих си се вечер у дома,
обичащ във небето да се взирам.

 

Как неусетно утрото дойде,
звездите ми попиха в светлината.
Няма как и няма накъде,
ще заработвам новата заплата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...